Случвало ли ви се е да загубите близък човек? Загубата не винаги е физическа, има една много по-страшна и силна такава – да ти отнемат някого, без когото не можеш, когото обожаваш, някой толкова близък до теб, че донякъде го усещащ като част от себе си. Една същност, чиято липса те наранява дотам, че чувството е почти болезнено.

 

И всичко това е в главата.

 

Да мислиш, че си предаден, а в същото време да не можеш да си представиш че това е истина. Това да е толкова невероятно за теб, граничещо с абсурдността усещане, което те изпълва с гняв, с вяра в пълната несправедливост и безсилие и болка в неразбирането. 

 

Големия проблем с неразбирането.

 

В живота си попадаме на едни такива, особени случаи, в които привидните ни антиподи са жизненоважното емоционално допълнение на качества и личностни характеристики, които не ни достигат за да бъдем истински. На едни такива елементи, на които вътрешно се кълнем че ще бъдем винаги верни, и в същото време на които категорично отказваме да прощаваме.

 

Става въпрос за демоните и ангелите в обкръжението ни, поединично и в комбинации.

 

Горан Благоев

 

Доскоро Горан Благоев за мен беше една уважавана личност. Но от едно известно време у него започнаха да се наблюдават някои изменения и допълнения, напълно в стила на протичащите и в националната ни телевизия такива. Вече съм коментирал ритуала на анатемосване на Сатаната-Путин в ефира на БНТ, но не само това беше причината да започна да следя промените у водещия.

 

Внезапно, но не и неочаквано, отдясно отново започнаха да се пробутват внушения против Българската Православна Църква. Този филм сме го гледали вече, при това в доста по-активен от сегашния сценарий, но се знае дали не сме само в началото. Не случайно тези ветрове започнаха да духат от тези медии, за които всички знаем че са спонсорирани дотам, че не е ясно дали всъщност вече не са и контролирани от небезизвестни НПО, работещи уж „… за България“ – всякакви фактори, дневници и прочия секти с пропаганден уклон.

 

Интересното в случая е промяната у водещия на „Вяра и Общество“. Докато при предишните опити за унищожаване на Българската Патриаршия като институция и цялост, той беше на страната на единствената призната Църква, то днес ситуацията няма нищо общо. Г-н Благоев по всякакъв начин прави всичко възможно да представя в национален ефир БПЦ в най-грозни краски. Отделно на това същия неспирно произвежда на конвейер еднотипно-тематични „анализи“ оплюващи основната религиозна конфесия на България.

 

Примерите са много. Като оставим настрана телевизионната му продукция, която вероятно вече малцина наблюдават, както и БНТ като цяло, омерзителните му коментари биват масово разпространявани из интернет. 

 

По опорни точки.

 

 

Помня достолепната осанка на поп Киро, царски поп. Не толкова достолепния Данчо, с когото бабите на село се проклинаха с "Да те опее бръснатия поп". Младите свещеници и руския поп. Препълнената черква, капещите върху чергите свещи и усещането за нещо особено. Времето, в което и селската църква имаше своя хор, и най-старите и грохнали баби седяха на троновете и обсъждаха кой пее най-убаво. Прдехождащите през деня драми с хартиените бои за яйца, огромните тенджери, димящи и тракащи от стотиците варени яйца, жегата около втасащите козунаци и бабата, запретнала престилката пред печката, дядото, крадящ козунак, за да го сподели с Шарик и Ирене и върволицата ѝ котета. Бирата след черкова (Господ ще ми прости) в барчето на Цанка-Книжарката, особените погледи и първите трепети. Усещането за близост, донякъде първична, донякъде естествена и проста.

 

Възкресение за тези спомени няма да има. Няма да се случат отново.

 

Освен в мен, защото винаги ще се връщам към тях.

 

Христос Воскресе!

 

 

 

За да се случи нещо, не е задължително в основата му да лежи някаква логика. Но човешкото мислене е устроено така, че винаги  търси причините и съвпаденията, били те логични или не. В такива моменти най-добре е да се заложи на статистиката – там нещата поне лежат върху някакви факти.

 

Вчера, както си лежах и боледувах, реших да разнообразя състоянието си и като в същото време поразмисля. Като за основа взех статистическия въпрос колко хора са прекратили приятелството си с мен във фейсбук и основните им черти. Нали търсим причини и логика. Определено не беше трудно – резултатът показа, че 90% от лицата, намерили особата ми за неприемлива са българи, и 10% са родени на територията на бившия СССР. Общото между всички тях е че 100% от тях понастоящем се явяват бежанци. Демек мигранти, преимуществено икономически.

 

А и какви биха могли да са българските емигранти, освен икономически, имайки предвид че „територията“ (любимо определение за България от страна на скъпите, напуснали физически границите ѝ) отколе време четвърт и висше век е свободна от оковите на мракобесния и човеконенавистен комунизъм страна-членка на какво ли не, все прозападно и евро-атлантическо. Някакси не иде да са политически на този фон.

 

С фактите е излишно да се спори. 

 

Неусетно и някак на шега днес научих, че страничката на Кучето е била посетена от милионния си читател. Въпреки че все по-рядко намирам време да пиша, очевидно казаното вече от мен продължава да буди интерес.

 

Разбира се че искам да благодаря на всички, които са проявили любопитство и отделени време да зяпнат блога ми.  

 

Но както казват, няма пълно щастие. Като подарък по случая, фейсбук ми наложи поредната рестрикция, която трае до 28 март.  Повод за това е едно мое мнение, написано за Анонимус Инфо Агенция/Anonymous Info Agency, с което пак съм вкарал в емоционална и психическа нестабилност някоя дясна амеба.

 

Много чувствителни станаха напоследък представителите на грантаджийския печат, и все по-непоносими към различните гледни точки. Поредното доказателство за лицемерните представи за свободата на словото.

 

Как да ви кажа, аз пък се радвам че ви дразня. И нямам намерение да спирам.

 

Понеже така и не разбрах кое точно възбуди гнева на протестурниците, предлагам сами да прочетете и да решите. 

 

Написал съм това, което мисля.

 

 

 

Разцентровани от резкия обрат в насоките на политическата коректност, някои изявени български дисиденти, по-познати сред близки, роднини и творчески ръководители като светнати кореспонденти на български вестници, бяха принудени да потърсят нова тема за труда и творчеството си.

 

В новата светлина на реалностите се случи така, че идейните вдъхновения, които до момента бяха в лицето на нещастните бежанци и отвратителния „Бай Мангал“ Българинът, промениха своята поляризация и се оказа, че е настъпила точката на криза в политкоректността. 

 

Може би осъзнавайки че в момента свободните преразкази на DW, явяващи се основна фактологична база за кореспондирване не представляват особен интерес на тесния кръг читатели, щото те могат да си ги прочетат и сами в оригинал, а и там също в момента тече процес на определяне на това, кое ще бъде лошо и кое добро, изявените мислителки от чужбина решиха да си потърсят нов враг-идея. 

 

Ситуацията е такава, че ни е да защитиш бежанците, ни е да ги обвиниш, щото не се знае знае ли се утре накъде ще духне по-коректно вятъра. Затова за по-сигурно решиха да обявят пред трепетно очакващата аудитория за нов враг, този път дори и в личен план – нещо, което е по-абстрактно като понятие и в което винаги може да се прочовърка и да се намери хляб.

 

Тролове нападнаха родните дисиденти в Германия.

 

Привет. Вече е новата година и е редно да изкоментирам от първо лице и с някой друг цитат оттук-оттам изминалата и някои моменти на границата между двете.

 

 

Едва ли някой би могъл да оспори факта, че дори и в глобално измерение заобикалящия свят буквално бушуваше от събития. Както обикновено, народа се изпокара и оплю отгоре до долу по повод политика. Разбира се, от това никой не спечели нищо, но пък очевидно това е вълнуващ спорт, който не можем да изоставим традиционно. В Люлин ток и вода може да няма, но политика дал бог, при това туй е тема, която никога няма да се изчерпи, така че живота скучен скоро няма да стане. Ще се върна след малко на тази тема.

 

На първо място искам да благодаря на всички, посетели и споделили публикациите в блога на Сабака. Никога не съм и предполагал, че ще имам месеци, в които над 100 000 човека ще са прочели, харесали и разпространили нещо, написано или преведено от мен. Благодаря и че взехте участие в дискусии под статиите, това пък е най-неочаквано от всичко. Радвам се че има неща, които са интересни на някого.

 

Не че народа не се изпокара и там, особено по темата за бежанците, но както вече споменах, това е национален спорт, който особено се усилва сред тези българи, които вече на са налични на родните ширини, успешно са се освободили от робството на българската цигания и от висотата на други меридиани, разширили полета на своя кръгозор седят в нета и коментират… България и политика. Общо взето прогрес.

 

Сабака Сепаратыстаў Снимка: Любина Георгиева

 

 

 

Скъпи другарки и другари, патриотки и патриоти, сепаратистки и сепаратисти, опълченки и опълченци, както и вие контрареволюционни реакционистки и реакционисти.

 

 

В месеца на българската медийна политическа коректност, изпълнена със сваляния наред на предавания, които по един или друг начин противоречат идейно на управляващите, други от програмите в националния ефир се стремят да докажат своята вярност към властта. Дори и за тези, които отдавна по една или друга причина не гледат и не слушат родните средства за масова дезинформация стана ясно, че за да получи един продукт добро за излъчване, то той трябва да отговаря на добрия тон на внушение, услужливо спуснат на държавните ни ръководители отвън.

 

Отдавна ни е известно, че харесваните от държавниците ни предавания са тези, които или очевидно и директно са финансирани от чужди неправителствени организации като Отворено общество или Фондация Америка за България, или просто угодно изпълняват повелите на продиктуваната тоналност. Одобрение може да бъде получено в няколко случая, като налице трябва да бъдат задължителни реквизити, определящи качеството на съдържанието.

 

Едва ли някой ще се учуди от главната тема.

 

Путин.

 

Политика, икономика, вътрешни новини, външни – всичко трябва на първо място да започва, а ако е удобно – и да приключва с хулене на Путин. Наличието на този фактор дава сигурна и стопроцентна гаранция за успех на едно предаване, независимо от неговата тематика и смисъл. Необходимо е да бъде убеден зрителя че за каквото и да става въпрос – Путин винаги е виновен за всичко.

 

Подходящ терен за подобни размисли и насаждения, оказва се може да бъде и религията. Църковното предаване на Горан Благоев „Вяра и общество“, което се излъчва по националната телевизия БНТ, също застана на амбразурата във войната срещу Путинизма, при това надминавайки всички досегашни твърдения, разсипвани с големия черпак в медиите, достигайки ново, сакрално ниво – анатемосване на Путин и обявяването му за Антихриста.

 

 

РУСОФОБИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ КЛАСИФИЦИРАНИ В 10 ОСНОВНИ ГРУПИ:

 

1. Соросоиди - хора, които чрез нападките по адрес на Русия се стремят да оправдаят поредния финансов транш, получен от задграничните им господар;

 

2. Гей активисти - хора, атакуващи Русия заради приетия от Руската дума закон, забраняващ пропагандата на хомосексуализма;

 

3. Седерастки лумпени, поставящи знак за равенство между Русия от една страна и комунизма от друга и търсещи обяснение за всички обществени (че дори и за личните си) несполуки в подмолната роля на Русия;

 

4. Американофили - хора, които смятат, че САЩ е най-демократичната страна в света и неин най-висш приоритет е поддържането на световния мир. Специфично за американофилите е, че те разглеждат американските военни бази в България като защитен щит срещу "имперските домогвания" на Русия;

 

5. Заблудени привърженици на Европейския съюз, искрено вярващи в т.нар. "европейски ценности" и възхищаващи се от невзрачни бюрократи от типа на Барозу и Аштън. Русофобията на симпатизантите на ЕС се проявява най-отчетливо при констатациите им как политиката на Русия противоречала на "европейските ценности";